Очите изумрудени изкачват
най-тръпнещите възвишения...
Във миглите ù диша знакът,
колко съвършен е...
А пръстите му бавно се подписват
върху молба за доизгаряне.
Светът загубва своя смисъл
да e реален...
Притихнала, добра и бледа,
след разпита за чувствата,
във ириса на тъмното му гледане,
лежи пречистена...
© Рот Блак Todos los derechos reservados