23 may 2020, 23:38

Разплачи се! 

  Poesía » De amor
868 6 12
Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла,
черен въглен, мъждеещ насила в нощта.
Няма дъжд, няма облак, земята е факла.
Бълнувайки жадна аз газя вода...
Да пълзи през окото, на миглите спряла -
нескопосано топла, човешка сълза...
Тук е тихо, пустинята нищо не казва,
само вятър се суче и пясък в кълба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??