25 nov 2010, 12:44

Разплакана тишина 

  Poesía » Otra
776 0 38

Звъня на Дядо Господ.

Не пред вратите райски, 

защото ми е рано

да бъда още там.

Преписах джиесема

от небесата майски - 

подарък таен, свише.

Защо на мен? Не знам.

 

Звъня със страх. Сърцето

разплаква тишината.

Сигналът е свободен,

но включва секретар:

Ще те изслушам, чедо,

записвам час и дата,

но днес ще съм на дело

срещу Смъртта-жетвар.

 

Преглъщам боязливо...

Гласът ми колабира,

в слушалката промушен

и страшно изтънял:

Аз искам мама! Боже,

недей да я прибираш!

Светът за мен след нея

ще бъде опустял!

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??