Две разплакани очи явяват се в съня ми неспокоен и ми напомнят за един добър човек, който провалил се бе навремето, но сега той идол е за мен. Разказваше как в свойто отчаяние забравил и жена, и дом, животът му поставил изпитание - да намери подходящ за него дом. Намерил го, ала не го допуснал ни за миг до своето сърце, една жена, която той обичал, живеела във него, държал я той във своите ръце, а тя живота му отровила, оставила го сам, без да вземе под внимание, че той единствено за нея е копнял. Държах ръцете му и гледах как умира, и исках с него да умра, за да избегна, ако мога, надвисналата над мен беда и от нея чрез смъртта да се спася. А добрият човек се опита да говори, може би за да ме спре, надигна се, но в миг се свлече... очи затвори, и примря... За да не позволи да го последвам, той избра смъртта. Просто знаеше, че ще ме спре... Отиде си един добър човек и ми остави болка и вина, и трябва да живея с тях... докато и мен ме навести... смъртта...!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.