Днес отново се сетих за кръста,
от умора загубих кураж.
Сви ме навика с трите си пръста
и на болката пуснах мираж.
Наковах се сам с мъка чевръсто,
от уплаха си турих венец,
а лъжите, засети нагъсто,
ме признаха за техен творец...
Те се връщаха - друг ги покръсти,
но ги смазах и без да личи
как от кръста с премазани пръсти
ги прекръстих, но вече с очи...