30 abr 2014, 21:02

Разпятие 

  Poesía » Filosófica
588 0 2
Зли демони раздираха плътта ми,
кръвта ми свежа пиха до насита,
косите ми заплитаха със тръни
и в раните ми сол посипваха.
Отнемаха ми всичко най-обичано,
проклинаха плода ми във утробата,
задето Любовта не съм отричала,
изпращаха ми Завистта и Злобата.
И ден след ден умирах и възкръсвах,
а можеше да си продам душата,
за трийсет сребърника лъскави
да бъда вечен роб на Сатаната. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??