Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
19 mar 2007, 14:56  

Разпятие 

  Poesía
579 0 4

Не виждаш ли как стария гларус

 

прегракнало крещя, крещя и отлетя?

 

Не чуваш ли как зеления кипарис

 

тихо се отърси от снега?

 

 

 

Не чувстваш ли как в твоите обятия

 

потъвам заслепен като звезда?

 

Прекрасна нощ на моето разпятие,

 

с тъгата си желая да те възкреся.

 

 

 

Потънали неземни мисли

 

разстилат се във твоите води.

 

Прегръщаш ме и ме разлистваш

 

с омайващо разпуснати коси

 

 

 

Изгубен в бързащото време,

 

не мога да открия своя път.

 

Във шеметна забрава ме поемаш -

 

във вихъра на омагьосания кръг.

 

 

 

Не виждаш ли как тихо се измъкват дните,

 

объркани от свойта светлина?

 

Не чуваш ли как скришом в нощите

 

забързана пристига старостта?

 

 

 

Не чувстваш ли как ненамекващ и напиращ,

 

във тебе е стаен животa?

 

Прекрасен миг, за който ти разбираш,

 

едва, когато тръгнеш с кръста към голгота.

 

 

 

Родилен вик разтърсва те в нощта.

 

Потропват буците по пресния ковчег.

 

Какво остава между тях???

 

Един обикновен човек!?

 

Една мечта!?

 

Една илюзия,

 

Eдна съдба…

 

родена и изпепелена

 

като прашинка във огъня на вечността!!!

 

© Юлиан Владимиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??