yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
3 may 2013, 14:59

Разпятие за щъркели 

  Poesía » Filosófica
696 1 9

Студено ми е, мамо... Мръква ли?

Ръката ти едвам усещам.

Дочух, че долетели щъркели

върху тополата отсреща.

 

Сънувах как извива женската –

прегърна ме, изпляска в тъмното.

А плясъкът преля във ехото,

пък ехото се разпиля във тътен.

 

И забуча в ушите ми, а бивол,

черен като въглен през съня ми,

заора с копитата си щърбави,

полето бе брадясало от тръни.

 

А после от гнездото сипнаха

връвчици, клечиците, сламата.

И гледах – тъжна щъркелицата

черупки счупени оплакваше.

 

И мъката ù стисна ме и мене,

тежеше ми, в гръдта ми съскаше.

И тоя сън отколе ме преследва...

Защо е светло, мамо? Съмна ли?

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??