helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
7 may 2016, 10:51

Разрушителна сила 

  Poesía » Otra
453 0 7

Тъжна история разказват пръстите ми, 

говорят ли ти за моята липса? 

Някога усещал ли си я,

някъде в теб?

Раздират ме тези дни

липсите в душата,

в сърцето,

в живота.

Опитах се да погледна

онова що притежавам вече

но не успях да залича

най-голямата рана в мен- 

именно вечният ти отказ

да ме прегърнеш

в тъмнината на дните.

Плачевното е, че аз те нямам тук,

а за теб значение има ли?

 

Аз вече си тръгвам,

съмна се-

заслепена от голотата на слънцето,

пречистена от дъждовната вечер,

тръгвам си.

Не се погрижих да ме запомниш

със сладкодумието ми,

нито с нежността на допира ми.

Така или иначе 

щом се събудиш,

ще ме забравиш.
 

Дори не трепна

щом излязох през вратата

на сломената до основи къща

на любовта ти само на думи...

 

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??