Докато всъщност бягах,
себе си изгубих.
В пепел и прах с години тлях,
а ти огъня пробуди.
Но възпламени мечтите ми
и опърлени надеждите залязват,
докато копаят гробовете си,
от живота си предадени се отказват.
И когато те няма, се отчайвам,
когато заминаваш, половината ми свят се откъсва
и просто понякога няма как да не съжалявам,
че Животът толкова рано ме разкъсва.
И падам... от високи стени засенчена,
в пещера, от скръб и болка отвлечена,
в някакви чужди дрехи преоблечена,
оставам на две, без теб, разсечена.
© Евелина Todos los derechos reservados