Разсъбличам душата си… Много е слаба.
Всички груби следи си личат до една –
има белег до белег от стара проказа
и пътеки от тъмни петна…
Ала няма сега да ги крия от Тебе –
Ти ме знаеш отлично дори под това.
Колко пъти Си плакал дълбоко у мене,
чак до раните виждаш, навътре в греха…
Няма как да се върна по стари пътеки,
та отново по-свято по тях да вървя…
Но Те моля горещо за тази утеха –
подари на душата ми нови крила. ...