Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен.
Причините ме молят за крещене.
След петдесетият ми ден рожден,
ме чака непонятно много време.
Разглеждам спомените като в стар албум
и всички са ми мили и любими.
Жовотът е като рахат локум.
Животът е всевишно изобилие. ...