valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
18 dic 2008, 7:13

Разсъждения за... мъдростта 

  Poesía
818 0 6
Мъдростта не носи сложни думи,
облича се със простички слова.
Винаги граничи със безумие,
но не преследва глупава следа.

Тя винаги е семпла, но велика.
Пирон е тя, ала не е Христов.
Не всеки може с мъдростта да свикне.
Приема я тоз, който е готов.

Жена е мъдростта. Тя ражда спорове.
Красива е, желана, необятна...
Загадка за глупаците по-скоро е,
която ги продухва като вятъра.

Всеки носи в себе си частица
от тая чудодейна висша дарба.
Да! Мъдростта е палеща искрица,
но с нея рядко огън се разпалва.

Когато я откриете - мълчете.
Пуснете я сред другите да ходи.
На блясъкът и не, не се кланете,
че мъдростта ни тика, а не води...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прав си, Вале...мъдростта ни тика...а не води...
    почитания за всичко, което пишеш...
  • Мъдър стих,написан от мъдър човек най-вероятно!! Поздравления,Вал!
  • Жената е тръпката в света
    надеждата родила.
    Тя е светлината в любовта
    и в болката ни сила.
  • "Не всеки може с мъдростта да свикне.
    Приема я тоз, който е готов."

    !!!!!!!!!!!

    Готови ли сме или не - не пита...
    Все търсим я край себе си и в нас...
    Понякога за нас е тя защита,
    но може и душите да разкъсва... в тежък час...

    Провокира ме стиха ти! Благодаря!

    Поздрав, Вальо!
  • На блясъкът и не, не се кланете,
    че мъдростта ни тика, а не води


    Мъдро ...
    Поздрав!
  • Браво, Вальо!
    Аплодисменти за мъдростта!
Propuestas
: ??:??