19 abr 2021, 22:39  

Разсъмване 

  Poesía
554 9 9

То няма общо с онова пиянство,
което разумът налудно помътнява,
звездите пълнят чашата пространство,

небесната бутилка натежава,
излива щедро тъмната си същност
и в мен душата бавно просветлява,
щастливите ми птици се завръщат,
тревата става тучна и зелена,
дърветата разцъфват много пъстро
и моят ден отново е възкръстващ,
препил с онази сладка безтегловност
сред тайнствените звездни водопади,
където няма нищо невъзможно,
където е родена същността ми.
 

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??