Щур вятър. Остър януарски дъжд.
Но се разсъмва… Някак на инат.
И утрото намята се с дъга –
кахърна, като недолюбил мъж.
Гледа строго, под свъсени вежди,
на кантар усмивката си мери,
цветовете свои приглушава,
да не храни напразни надежди.
Поразмисля и не се чумери,
а на скритото свое залага.
Омагьосва зората, топи се
и във слънце сърцето си влага…