Лед и сняг, капчуци, киша.
Гълъбчета пият вода,
рошави и жадни.
Зимата е вече бивша,
тъй студена, зла.
Топлинката им открадна
в онази ниша,
където оцеляваха деня...
Видях ги.
Свили си мечти крилати,
сплели мека перушина,
притиснали душа в душата -
гълъбчета оцелели в зима...
и толкоз гладни...
Трошички трошен хляб
в джоба си напипвам -
ето ви, душички, яжте...
аз за пролетта отивам...
© Валдемар Todos los derechos reservados