Разтъжила се Калинка
и се жалва под сурдинка,
как крилцата и червени
са със сажди опетнени.
Баба Мравка и се смее,
че додето хубавее
може къща да запретне,
та да не студува сетне.
Прихнала ми таз' Калинка:
"Мравке, ти си ми дружинка!
Знаеш, че такваз красива,
мене труд не ми отива!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse