Ти си това, за което си струва
да преплувам морето.
Ти си тази, която пише на книга съдбата.
Ти си тази, която ми дава и реже крилата.

А кой съм аз? Някой който,
вместо разума, слуша сърцето.
И все му е тая, кое е общо прието.

Нали толкова години, разума беше моя водител.
Какво ли постигнах?
Истина? Сърцето не чувствах,
не виждах, не чувах, не знаех
жив ли съм или зрител.

Сълзите се стичат, минута мълчание.
Минута печал, състрадание
за тези които разума е нещо което

е оковало  сърцето.