29 oct 2011, 17:32

Реална виртуалност 

  Poesía » De amor
781 0 10

Ти винаги насън си ме обичал
и никога лицето ми не си целувал,
през погледа на друг си ме събличал,
желал си ме и пак си ме сънувал.

Ти винаги безкрайно си ме търсил,
дори душата ми не си намирал,
с очите си, от сълзи неизбърсани,
очите ми си търсил без да спираш.

Ти само във съня си ме прегръщал
и само във съня си си ме любил,
по изгрев пак тъгата си преглътнал -
не си ме имал, не си ме и загубил!

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Навярно било е нещо моментно
    в очите ми само смешинки надничат.
    Струи от душата любов перманентна
    и ручеи радост от нея изтичат.
  • На самотния кей се разбиват вълните.
    Мъглите раздиплят полите на Галата.
    Още ли, Валка, валят от очите
    Несбъдната Среща и Виртуална Раздяла?!
    Зем.
  • Благодаря, Вълчо!
  • пак е нещо, макар и насън...
    може би няма смелост да те прегърне наяве?

    .....!!!
  • Благодаря ви, момичета!Усмивки и обич, за вас!А любовта е красива във всички варианти.
  • Хубаво!!!
    Поздрав,Валка!
  • Тъжно е, когато любовта е само насън...
    Хареса ми стихото!
  • !
  • Прекрасно!Харесах!Поздрав!
  • !!!
Propuestas
: ??:??