23 abr 2007, 11:36

Реално 

  Poesía
640 0 6
Сърцето ми е пусто като къща,
напусната от своите стопани.
От слънчевите багри то прегръща
единствено контурите сковани
и губи се в тяхното мълчание,
разказващо за чуждите емоции,
преливащи от страст в отчаяние,
поднесени без вкус и без пропорция.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиховете ти са с вкус и пропорция. По нетрадиционни рецепти.
  • Слушам и се съгласявам. Мерси за препоръката и за хубавите думи, разбира се.
  • Чудесно!Ирина!Извинявай ,че се намесвам,но "напусната" вместо "оставена" ми звучи по-поетично.Иначе образът е великолепен и добре поднесен.
  • Благодаря Ви много. Животът ни не винаги е прекрасен, но винаги е реален. Болката е също толкова истинска, колкото и щастието. Поне аз така мисля и дори ми се струва, че и двете имат своето очарование.
    Мерси за пожеланията.
  • Браво за стиха!
    Хареса ми!
    Поздрави и...се усмихни!
  • Дали това е истинската реалност,или моментно възприятие?
    Напълни сърцето с емоции и слънчево настроение!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??