Реално

23 abr 2007, 11:36

Poesía

712 0 6

Сърцето ми е пусто като къща,
напусната от своите стопани.
От слънчевите багри то прегръща
единствено контурите сковани
и губи се в тяхното мълчание,
разказващо за чуждите емоции,
преливащи от страст в отчаяние,
поднесени без вкус и без пропорция.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Реално

Искате да прочетете повече?

Propuestas