Мислих, че ще продължа сама напред,
че живота си ще продредя без теб,
че дните ми ще са различни и по-динамични,
че твоите очи лъжливи няма да ми липсват
и усмивката ти аз от ума си ще изтрия...
Ласките ти нежни и игриви ще изчезнат от съзнанието мое,
но не знам кога ще стане, мило мое,
като всеки ден се събуждам с лика ти пред мен
и мечтая как ти ме прегръщаш и нощ, и ден,
как ме носиш на ръце
и приспиваш ме с нежни думи като дете...
Но, уви, това са само мечти,
а реалността горчи. Ти детето в мен уби,
върви при другите жени, колкото и да боли,
за мен мъртъв вече си!...