Реалност

18 mar 2005, 18:27

Poesía

949 0 0

Не ме питай за бурята в кръвта ми,
за суетата, що света руши,
не ме питай за слънца в душа ми
или за мълчанието, що във мен крещи.

Не питай ме за вярата къде е,
къде останаха приятели, мечти,
защо след лятото - зимата бледнее
и защо навън си грее, а в мене пак вали?

А питай ме за белите крила,
за дните ни във детски смях,
днес разбрах, че свободата,
не е тънки пръчици страх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.