РеалностАз вече свикнах с този маниер:не се учудвам, не се изненадвам... На яденето трябва и пипер, а има ли го, всекиму се радвам. Горчилките отварят апетит, но сe приемат винаги с досада! Без тях стомахът ни не става сит... Не си щастлив, докато не си страдал! Щом няма мълнии в очите ни, щом няма гняв и стиснати юмруци, с досада все ще сме наситени и ще стоим като торуци! Стоим захласнати пред чуждото море! А нашето си мислим, че е блато... Със остър плуг земята се оре, береме с труд, което е посято! О, нищо, че сърцето ме боли, когато гледам ясно Пустотата, когато сняг в косите ми вали и без да мислим, крадеме от хазата... 27.03.73г.-08.06.1976г. София |
© Христо Славов Todos los derechos reservados