10 dic 2014, 12:10

Реалност 

  Poesía » Filosófica
298 0 1

Реалност

Аз вече свикнах с този маниер:
не се учудвам, не се изненадвам...
На яденето трябва и пипер,
а има ли го, всекиму се радвам.

Горчилките отварят апетит,
но сe приемат винаги с досада!
Без тях стомахът ни не става сит...
Не  си  щастлив, докато не си страдал!

Щом няма мълнии в очите ни,
щом няма гняв и стиснати юмруци,
с досада все ще сме наситени
и ще стоим като торуци!

Стоим захласнати пред чуждото море!
А нашето  си мислим, че е блато...
Със остър плуг земята се оре,
береме  с труд, което е  посято!

О, нищо, че сърцето ме боли,
когато гледам ясно Пустотата,
когато сняг в косите ми вали
и без да мислим, крадеме от хазата...
 27.03.73г.-08.06.1976г. София



© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??