Доста често

25 feb 2015, 23:33 2016-11-20T10:43:51+02:00

Poesía

325 0 0

Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.

Да не ме боли на всяка рима
и от всеки шум злосторен.
Да не сещам опита просторен.
Да съм зима.

Да избеля всеки хаос у мен,
да попия всеки трънен зов.
Да не съм във всеки залез нов
сломен.

Доста често почнах да мечтая!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.