4 dic 2005, 13:22

Реалност 

  Poesía
782 0 6
Стоя сама..и гледам в тъмното
и мъча се да зърна светлина
като мечта несбъдната
и неизплакана сълза...
Опитвам се през прага да пристъпя,
но нещо сякаш дърпа ме назад,
ръцете ми не искат да помръднат,
нозете ми не искат да вървят..
Минават пред очите ми на лента
безбройните щастливи дни –
красив младеж...девойка бледна,
но огънят в очите им гори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??