Самотно тяло без душа,
дъждовен май без пролетта,
усмивка разцъфтяла от тъга,
протяжна песен за смъртта.
Лъжа без чувство за вина,
копнеж без трепет на духа,
мечта без миг в реалността,
въздишка вяла от пръстта.
Сърце раздирано от самота,
очи невиждащи от пустота,
куплет изписан със сълза,
и път отвеждащ в пропастта.
Реалност без любов... това е!!!
© Неземна Todos los derechos reservados
Ето нещо, заради което си заслужава да живееш и твориш.Имаш време да обмисляш нещата. Животът е пред тебе. Толкова си млада.
Поздравявам те и те прегръщам, мила!
Имам една молба към тебе.С днешна дата имам публикувана творба, вкоято съм допуснала една грешка/една буква, но много пречи.На финала е -
ще прочетеш една непонятна дума, която е "глухи"/написано е глехи/
Моля те напиши ми един коментар, като отбележиш,че буквата е сгрешена
Изпиши я в твоя коментар - те ще го забележат.Не умея да корегирам.
Извинявай и благодаря, Цвети!