Реалност механична 2

23 mar 2007, 15:06

Poesía

596 0 3

В несретата на тъжно ежедневие,
поръсено с абсурд, потънало в посредственост,
наситено със плиткоумие, прогизнало от лицемерие -
животът тъй ли преминава? - Сред глупави орисници,
изчанчена цивилизация, помръкнала във извращения
на гения човешки - банални и покварени,
чудовищно разчупени и деформирани,
витаят тези образи подобно духове проклети -
трепти телевизионният екран, озъбен, злонамерен -
попарен е таланта, мечтите - развратени,
кошмарен свят - реалност механична,
безрадостна, зловеща, болезнено трагична.

А горе, на "Олимпа", пак гуляят:
духовно бедни, зли, предатели, престъпници -
самодоволните мошеници.
Живота свой отровен водят,
погубват те душата на народа,
най-младите най-пошло развращават
и върху труповете и живота наш
с безсрамие се забавляват...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-23T17:34:28+02:00

Истинен е стиха ти!
Но мисля, че Таня е права!

Поздрав от мен!
Aneta_kz (Анета)

2007-03-23T17:34:16+02:00

Всички са написани с много жар, също като псевдонима ти
Много ми харесват, всичките
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-03-23T15:49:57+02:00

Животът е такъв,какъвто си го направим приятелю!Въпреки тъжното ежедневие,въпреки абсурда и посредственността,ние все още можем да се усмихваме!Стихът ти е превъзходен,но се усмихни!
С поздрав!