Добре съм – даже някак оцелях
сред преспите на тъжната си зима,
но мислейки за теб – било е грях,
почти било е непростимо.
Сега ще плащам своята вина –
подобни грехове се плащат с лихва. –
Вали в безсъниците тишина
и сляпа болка сляпо в мен притихва.
Добре съм. Даже много съм добре.
Сънувам, че ще дойдеш скоро
и плува вцепененото море
в тъгата на потъващ кораб.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados
Даже и след третия прочит... думите тук са излишни.
Почувствах стиха.
!!!