За живота луд копнеем,
за шегата - най-добрата!
Нека силно да се смеем
да ни заболят ребрата!

А вие тъй сиротни
как бледнеете на фона
на гръбначните животни...
Червеи на закона!

Опитайте се да ни спрете
със заплахата ви празна.
Ах, какво красиво цвете
е победата - заразна!

Растенията изгнили
поливаме със слово,
но с ваште чени сили
ги мъчите отново.

Будни сте спокойни,
но спите във полуда.
Сълзите ви поройни
пресушихте със заблуда.

От Вас - тези без опора,
няма да се крием.
Дори и в затвора
път ще си пробием.

Кръвта си да пролеем
в дълбините, в недрата
пак до болка ще се смеем
затова са ни ребрата!