Без работа останах! Нима съм само аз?
Пред Борсата застанах. Висях десети час.
Опашката огромна се виеше напред.
Аз, учителката скромна, очаквах своя ред.
И не, че се надявах проблема да реша,
но мъчех се с надежди да се утеша.
В опашката съзирах колегата си драг.
До него пък намирах и пощальона благ.
Редеше се нататък съседът архитект,
под мишница понесъл "ненужния" проект.
До него - инженерът от наш прочут завод,
художничката Вера, народ, народ, народ... ...