(с огромна признателност към Черен Джак)
Лице в лице
с ясната светлина
на Дхармакая.
Бяла
като началото.
Като опакото
на мрака.
Влез с гръб
към отвора на пещерата.
Стъпките ти
ще сочат,
вън от нея.
В дълбокото й
ще навлезеш
незабелязан от Боговете.
Непроследим от Съдбата.
През виолетовата мъгла
на Самбогхакая ще минеш.
До розовата мъгла
ще стигнеш.
Там сърцето ти ще се замае.
Главата и сърцето - два острова
ще останат.
Изтръпналото си тяло
не ще усещаш.
Елиминирай сърцето.
Ще спре да бие.
Въздухът от дробовете ти
магнит невидим
ще изтегли.
Пулс няма да имаш.
Вселената ще спре с теб
да диша.
Главата ти
ще се разширява.
В тунел тъмен
ще навлизаш -
совалка за полет.
Звездите ще те
очакват
през тях да
преминеш.
Чонид бардо
ще стигнеш.
В Нирманакая
ще попаднеш.
Бебе повито
ще проплачеш.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Хубав ден от мен!
2. Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за толкова хубавите думи, които каза. Вероятно осъзнаваш, че сега някои мои врагове стават автоматически и твои. Възхищавам се от смелостта ти. И никога няма да забравя как ти ме защити публично по повод стихотворението ми "Лабиринт"!
Пожелавам ти много настроение през този слънчев и усмихнат ден!