20 ene 2015, 11:19

Реката и морето 

  Poesía » Otra
341 0 4

От извора реката си потегля

по своя дълъг и неравен път.

И свойта речна сила си претегля

водите ù по пътя да не спрат.

 

И гони устието си далечно

да се разлее с бавни крачки там.

И да се влее във морето вечно -

да се целуне с него и без срам.

 

И устните си сладки да залèпи

в солените уста на туй море.

С очите си - отдавна вече слепи,

в неговото дъно да се взре.

 

В жадувана прегръдка да се слеят

и да потънат в морски ширини.

А рибите от радост да запеят

под плясъка на белите вълни.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели,закоментариите и за оценката!
    Радвам се, че отделихте внимание да прочетете!
    поздрави от мен и хубав ден!!!
  • Хареса ми! Поздравления!
  • Интересна и същевременно и алегорична картина на реките и морето рисуваш, Никола!

    Хареса ми стихът ти и го оценявам!
  • Прекрасна творба, Никола, както всеки път!
    Поздрав и хубав ден!
Propuestas
: ??:??