Реката все тече и към морето тича,

на бърз препускащ влак реката ми прилича.

Годините и дните също тъй изтичат

като реки, води обратно не повличат.

През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат,

оставаме без дъх, във пот телата лъскат.

Но пак ги срещаме, изпращаме с надежда,

че всяка Нова по-различна ще изглежда.

Реката ни се струва все една и съща,

но все различна е снагата ù могъща.

Годините - една на друга не приличат.

О, как във своя водовърт ни те увличат!...

А то - Кълбото на живота, се навива...

Завиждам на реката - вечна, горделива!