28 ago 2013, 21:07

Реката на живота 

  Poesía
381 0 0

За рождения ми ден!

 

Дойдох и гол, и беден

на този августовски ден.

Макар и слаб, и бледен,

растях си аз във ден след ден.

 

Животът ме подхвана

със свойта загрубяла длан.

Пред мене той застана

да ми покаже своя план.

 

Повярвах си на вота

и тръгнах с него под ръка.

Към по-висока кота

потече моята река.

 

И бърза, пълноводна,

или пък с намален дебит,

тече реката ми свободна,

със бряг от слънцето завит.

 

И стигна километър -

седемдесетия за мен.

Тече си метърът след метър

и всяка нощ, и всеки ден.

 

Не искам да пресъхва

реката - моят скъп живот,

а свежест да полъхва

от смес сълза със кръв и пот.

 

И с устие широко

да стигне горното море,

и сред звезди високо

разлята мигом да умре.

 

28.08.2013

София

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??