7 ene 2014, 23:20

Реката на живота 

  Poesía
627 0 2
В този миг аз политам нагоре -
а под мене е прашната степ.
Нищо и никога не ще се повтори -
но докрай ще сме двамата с теб.
Който тъй, като мен е воювал -
знае - днес ще е наша нощта.
Аз не искам повече безумства -
освен нежното - на любовта.
Нека с лека ръка ме отхвърлят -
но целувам я тази ръка.
И дарявам и миг - на безсмъртие -
който не се среща така. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??