Реката. Тиха пейка. Две душѝ. 

И пръсти от копнеж, нетърпеливи.

Ухаем на любов. На Аз и Ти.

На полъх от бленуваното сливане...

Аз вече знам. Тъгата има смисъл.

По устните оставих ти сълзите си.

Сега разбираш ли каква е тази липса –

да имаш жажда, а да няма ги очите ми?... 

Не ме оставяй, иначе умирам. 

Преди съвсем да е угаснало небето. 

Тогава пак, отново намери ме! 

Звездите иначе къде ще ни засветят?... 

А тази тиха пейка, дали ще ни запомни? 

Реката, тайни може ли да пази? 

Аз винаги без теб ще съм бездомник, 

и пуснеш ли ме, няма да изляза... 

Стихопат. 

Danny Diester