24 ene 2023, 14:24

Реката на времето 

  Poesía » De amor, Filosófica, Versos blancos
1037 2 2

Събудих се се махмурлука на снощното минало. Вкусът на душевния ми абсент

проникваше в костите ми дълбоко, много дълбоко.

Душата ми кърви като от трънения венец на Исус към Голгота.  

Минало и бъдеще се сплетоха там снощи.

Сплетоха и душите ни някак.

Видях те пак след толкова години.

Усетих топлината на пръстите ти при допира на здрависването.

И пак бях там в онази стая. Ръцете ти галеха тялото ми.

Минаваха по врата ми и стигаха чак до душата. Разтваряха я цялата.

И пак сме двамата там в старата къща с кипарисите.

Пак е нощ и пак чувам щурците. Реката ромоли през тялото ми.

Препуска, прелива във мене. 

Чупи клони и ги понася по течението си.

Понася и нас през годините самота, която си обещахме, разделяйки се.

Нощ, една нощ и всичко остава там.Мислиш ли?!

Случайна среща, ръкостискане.

Очите са други, остарели, но още носят годините и спомена за тази нощ,

която преобърна всичко в мен и пречупи костите ми.

Усещам отново болката и сладкия вкус на миналото.

Нося го в себе си и преливам цялата.

Среща без продължение.

Само телефонно обаждане от куриер.

- Госпожо, имате пратка.Вино.

От подател Васил.

Реката отново се върна  в гърдите ми, силна, завличаща хора и нови съдби.

© Kalina Serkedjieva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??