Реките

21 feb 2009, 10:47

Poesía

471 0 2

РЕКИТЕ

Момиче, в теб някога търсих жена.

С кънки премина твоето детство.

В игрите времето във теб изтъня.

Реката златна загуби в кокетство.

Реката втора като сянка премина.

А трета мразовито скова ти очите.

Остави тя в теб - черна пъртина.

И влачи на сивата мъка сълзите.

Не си дете, нито толкова стара.

Разместваш трудния пъзел живот.

За младост пиеш самодивска отвара.

… Още търсиш за бъдеще брод.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.