Добре. Решил си и си тръгваш.
Затваряш всичките врати.
Сключи си устните.
И потисни въпросите.
Решил си - хубаво....Върви.
Не си мисли за мойта сляпа нежност,
не спомняй си за моята любов!
Не си мисли за свещите, за розите червени,
а изплети им сам покров.
Не си мисли за мойта болка сляпа,
за радостта от хванатите ни ръце,
не си мисли за споделените "Обичам те",
за мислите над чашите с кафе...
Недей с утрините да проклинаш слънцето,
че не изгрява в моите очи,
недей да търсиш моя призрак в стаята
и аромата ми-
недей търси.....
Ще чуеш в тебе само тласъка
на две разсечени сърца.
Ще си преглъщаш сам сълзите
за неродените деца....
Излишно е....Досадно е....
Съгласна съм.
Като раздялата с предмет любим.
Дай свещите, приготвени за сватбата,
на нечий гроб да изгорим.