Реквием
Когато се превърна в шепа пръст
след мене само спомен ще остане.
На гроба ми ще има дървен кръст,
а вятър тъжна песен ще подхване.
Ще се отрони някоя сълза
и речи ще кънтят във тишината.
Хленч в тълпата чува се едва
за легналия вече във земята.
Сред живите дали ще си и ти
или сърцето вече ме забрави?
Поне една свещичка запали
във теб искра от мене да остане!
Синът ми ще прегъне колене,
ще помълчи и тихо ще продума:
тате, там дано си ти добре!
Достоен син ще съм ти! Давам дума!
И старата любов ще бъде тук
събрала във очите си тъгата
и любовта не дадена на друг,
а пазене за онзи под земята!
Приятелите верни и добри
един след друг за „сбогом“ ще преминат.
Ще хвърлят пръст за „Бог да го прости“
и с бавни крачки после ще отминат.
Животът е човешката съдба,
понякога горчи като отрова!
Най-сладка е във него любовта!
И старата, и всяка друга нова!
05.02.2019 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados
Поздравления!