Легни в тревата посърнал,
макар да знаеш, че тя ще те убие,
отпусни се в прегръдката ù бездънна
и позволи на отровната ù красота всяка болка измие.
Отдай се на греха без страх от другите,
защото в грях се раждаме и от греха умираме.
Почувствай как дробовете ти усещат чудото,
наречено злокобно и предсмъртно дишане.
Не очаквай, че някой ще те намери,
когато си се скрил отлично,
но не се учудвай, ако демон те замери
с усмивка, дяволски двулична.
Ще видиш колко опасно
е на демона лицемерното слово.
Той ще целува душата ти страстно,
но тайно ще пълни очите с олово.
Но не се плаши – ти ще му вярваш
и ще виждаш в очите му детското.
Ще го обичаш и ще очакваш,
че той ще те откъсне от светското.
Дори слаба дума е „любов”,
ти ще го обожаваш безкрайно,
ще оставиш за него всичко под черен покров –
така става обичайно.
Накрая някоя птица ще нашепне,
че в грешка си бил безогледен
и чак тогава ще ти просветне,
че си вярвал на демон лицемерен.
Не плачи, че само той те среща,
че ще загубиш живота самичък –
Ти няма да минеш отсреща,
още си толкова мъничък.
За кратко ще те боли,
а после ще знаеш, че си жив,
но все пак на Бога се моли
да бъде последен хапът ти горчив.
© Илияна Брайкова Todos los derechos reservados