Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”.
Ближех рани (не устни) и танцувах в дъжд.
Господин Никой и аз една от жените.
По ръба на бръснача вървях.
Някой отнякъде вика:
“На тази жена и отива всеки един цвят “!.
05.03.2020г