Охолен живот живея -
да съм силна не умея.
И затова луксозно преживявам,
да плача често си позволявам.
Лукс си е да падаш и на колене,
бедните хора не биха си го позволили въобще.
Много шик е, казват, да си жалък -
да се молиш за всеки залък.
И за това луксозно преживявам.
Друг, за да не разплача себе си, наранявам...
Елитът ми е просто заложен,
луксът - подкожен.
И пак ще си жуля колената,
за да ми е луксозна съдбата.
И пак ще бъда клоуна на класа,
защото имам лукс и мога да си го позволя.
И мога много да ви лъжа за това,
но понякога ми се ще да можех да крада.
Че да свия малко достойнство,
че мизерията на този лукс май станала ми е свойство.
И колената ми прекалено много кървят,
краката отказаха да вървят.
Реквиема за елита си написах, изживях,
но живот ли беше това, дето извървях?
© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados