РЕКВИЕМ ЗА ХХ ВЕК
Реки от кръв улиците влачат,
паважът белее от голи кости.
Самолети - гарвани в здрача,
кълват града за бог да прости.
Лудостта преиграва. Тресе се в смях,
хората се молят и викат Христос.
Друговерци, загубили вяра, зоват Аллах.
Настава човешки зловещ сенокос.
Пръстта покрива жадно мъртви тела.
Поглъща ги алчна за кърви земята.
Уморена смъртта влачи черни крила. ...