Притисната в ъгъла, почти смирена,

без чувство за вина или реванш.

/не съм убила, крала и излъгала/, 

не търся двойник, нито втори шанс.

Отиде някъде, изпяла песента си,

куплетът е двутактов и изтля

в едно студено, непознато петолиние,

дано поне да е останал още цял.

Не бе случаен зарът на съдбата,

залагам все на банк, понякога греша.

Обърквам се във илиади, бързонога във словата,

и вярвам, и не вярвам в любовта.

Ще стигна извора, щом жаждата ме пие,

три дни до утрото и нов късмет.

Водата ще отмие минали обиди,

ще си пробие пътя и върви напред.