Меричка (Мери Попинз)
718 2544
19 feb 2011, 14:19

Реминисценция 

  Poesía » De amor
572 0 4


С утрото нанякъде отплава
под лазура син на ласкаво небе.
Мира не намирам оттогава,
че морето бурно те от мен отне.

Щяхме да се видим при скалите,
там със прилива на утринни вълни
аз тъгувам за корали скрити,
за сирени нежни пък си спомняш ти...

Как да ти отвърна през морето,
че самотното небе не ме теши,
че сълзите капят горко там, където
бяхме скътали в гнездо мечти?!

Както винаги, далеч оставаш,
в царството на свян и мъдра самота.
Но пък и с живота се сражаваш -
щастие безмер дарявай на света!

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога ни се иска в дует да се сражаваме за живота, но пък ако човек е сам, колко повече му коства това... не само смелост, разбира се... харизма, визия, вяра....
  • хареса ми стиха ти, Мери, но не успях да разбера последните два реда...
  • Благодаря! Благодаря ти и за един разказ, който четох по късна доба снощи...
  • Поздрави!
Propuestas
: ??:??