Ако помниш онзи
меденосладък вкус на целувката ми –
като стичащ се сок по брадичката
от впити зъби в преял със слънце грозд...
Ако помниш тези
примамливи кладенци в очите ми –
с тънички гъвкави водорасли в ирисите
от забравеното зелено на някоя пролет...
Ако помниш онези
внезапни приливи на кръвта във вените –
синкопните удари, лудия пулс и аритмия
от небрежна моя целувка по врата ти...
значи не съм те измислила.
© ТайнитеНаТавана СаМного Todos los derechos reservados