Започва новият етап. Начало!
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо,
на чужди интереси служещо,
губещо, тъпчещо, поробващо,
нищожество което е проляло
кръв и масло в оган е наляло.
Чудовището ваше ни тормози! Спрете!
Не можем вече разберете,
чезнем бавно, губим славно своя род.
Отдавна трябваше да ви затрием
и във вашия килим да ви увием,
за да можем вече да започнем нов градеж
с помощ от тълпите към възход.
Слепите до днес тълпи са гневни.
Свирепи са за ваш'те кърви скверни
и са черни мислите им верни,
на времето, на същността си и
на своята родина, които вярват,
че това е райската градина, а чужбина...
Тя ни вика с робските латерни,
безлики и модерни.
Срещу ваш'та власт пълзи народа,
вий не сте от нашата порода
и крадливи и цинични,
към човешка болка безразлични
и двулични по природа,
но не ще я гълтаме отново
таз отрова.
Пийте си я вие нас ни оставете,
пийте вие кметове, съветници,
политици и въобще и вие дето
им подадохте ръце,
да изправят пак нозе
и да нападнат светлите човеци... Мрете!
Изчезнете и път ни направете,
за да има мир и слово и любов!
Да пропадне вече вашия покров суров.
А тълпите се впуснаха в борбите на орлите.
Не ще успеете да ги стопите,
дори с живота им да ги глобите.
Нямат вече те живот. Не се страхуват!
Не желаят на глупците да робуват,
да работят за стотинки, да ги псуват.
Да ги требят в болници, в аптеки,
да ги грабят чрез клиничните пътеки,
черни, злобни, вредни,
нисши, евтини и непотребни.
Оковите ще паднат и хомота
дава пътя на живота.
Ясна ни е вече новата посока,
ние ще направим скока
Не е стока, за пари не щем да бъдем вързани с каишка.
Ще оставим дълга нишка!
Ще се пее във предания и митове,
дори да дойдат нови видове.
Ще се помни новото начало,
постигнато чрез много грешки.
С какво ще ни уплашите?
Отново ще ни бесите,
като Милев с тел бодлив?
Или като Вапцаров, с изтриел уродлив?
Или станах приказлив?
Това не знам, но сами ще се накажете.
В дълбокото нагазихте
и сега ще лазите,
както ние лазихме и патихме,
не знаехме от какво ни е страх и се пазихме
от своите сенки, но своя род и ген от вас опазихме.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados