Слагам спомените в торба.
Изхвърлям тъжните си дни
в нощ студена.
Не искам повече да ме боли,
за щастие съм аз родена.
Слана попари моите мечти.
Трябва да живея.
Слабостта за миг превзе
граденото с години време.
Няма да се дам.
Славя се с достойно племе.
Сламена капела пази ме от
злобните очи.
Слагам розовите очила.
Продължавам да живея!
Имам вяра и надежда.
Не можеш да ме спреш.
Ще възкръсна, като птица Феникс!
Ще те победя - от пепелта!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados