Ретро

17 jul 2014, 10:47

Poesía » De amor

781 0 10

Ретро
И пак съм лека и духовна,
обичаща живота до разпад.
Студена някак, безтегловна -
без чувства, зимен водопад.
Вървя през мислите на хора,
забързани от своите дела.
Усещам слаба преумора,
събирам сили, викам те: „Ела!".
В деня ми никъде те няма,
обзема ме тревога и тъга.
За миг съм сякаш глухоняма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ретро

Искате да прочетете повече?

Propuestas